Passage results

Битие 3

 1РзмиÑта беше най-хитра от вÑички полÑки зверове, които ГоÑпод Бог беше Ñъздал. И Ñ‚Ñ Ñ€ÐµÑ‡Ðµ на жената: ИÑтина ли каза Бог да не Ñдете от вÑÑко дърво в градината?    2Жената рече на змиÑта: От плода на градинÑките дървета можем да Ñдем;    3но от плода на дървото, което е вÑред градината, Бог каза: Да не Ñдете от него, нито да Ñе допрете до него, за да не умрете.    4РзмиÑта рече на жената: Ðикак нÑма да умрете;    5но знае Бог, че в денÑ, когато Ñдете от него, ще ви Ñе отворÑÑ‚ очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.    6И като Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¶ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð°, че дървото беше добро за храна, и че беше приÑтно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та Ñде, даде и на мъжа Ñи да Ñде Ñ Ð½ÐµÑ, та и той Ñде.    7Тогава Ñе отвориха очите и на двамата и те познаха, че бÑха голи; и Ñъшиха Ñмокинови лиÑта та Ñи направиха препаÑки.    8И при Ð²ÐµÑ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‚Ñ€ÐµÑ† чуха глаÑа на ГоÑпода Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му Ñе Ñкриха от лицето на ГоÑпода Бога между градинÑките дървета.    9Ðо ГоÑпод Бог повика човека и му рече: Где Ñи?    10Ртой рече: Чух глаÑа Ти в градината и уплаших Ñе, защото Ñъм гол; и Ñе Ñкрих.    11РБог му рече: Кой ти каза, че Ñи гол? Да не би да Ñи Ñл от дървото, от което ти заповÑдах да не Ñдеш?    12И човекът рече: Жената, коÑто Ñи ми дал за другарка, Ñ‚Ñ Ð¼Ð¸ даде от дървото, та Ñдох.    13И ГоÑпод Бог рече на жената: Що е това, което Ñи Ñторила? Ржената рече: ЗмиÑта ме подмами, та Ñдох.    14Тогава рече ГоÑпод Бог на змиÑта: Понеже Ñи Ñторила това, проклета да Ñи измежду вÑеки вид добитък и измежду вÑички полÑки зверове; по корема Ñи ще Ñе влачиш, и пръÑÑ‚ ще Ñдеш през вÑичките дни на живота Ñи.    15Ще поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸ вражда между тебе и жената и между твоето потомÑтво и нейното потомÑтво; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.    16Ðа жената рече: Ще ти преумножа Ñкръбта в бременноÑтта; ÑÑŠÑ Ñкръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено вÑÑко твое желание и той ще те владее.    17Рна човека рече: Понеже Ñи поÑлушал глаÑа на жена Ñи и Ñи Ñл от дървото, за което ти заповÑдах, като казах: Да не Ñдеш от него, то проклета да бъде земÑта поради тебе; ÑÑŠÑ Ñкръб ще Ñе прехранваш от Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ· вÑичките дни на живота Ñи.    18Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще Ñдеш полÑката трева.    19С пот на лицето Ñи ще Ñдеш хлÑб, докато Ñе върнеш в земÑта, защото от Ð½ÐµÑ Ñи взет; понеже Ñи пръÑÑ‚ и в пръÑтта ще Ñе върнеш.    20И човекът наименува жена Ñи Ева, защото Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ майка на вÑички живи.    21И ГоÑпод Бог направи кожени дрехи на Ðдама и на жена му и ги облече.    22И ГоÑпод Бог каза: Ето човекът Ñтана като един от ÐаÑ, да познава доброто и злото; и Ñега за да не проÑтре ръката Ñи да вземе от дървото на живота, да Ñде и да живее вечно, -    23затова ГоÑпод Бог го изпъди от ЕдемÑката градина да обработва земÑта, от коÑто бе взет.    24Така Той изпъди Ðдама; и поÑтави на изток от ЕдемÑката градина херувимите и Ð¿Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑ‡, който Ñе въртеше, за да пазÑÑ‚ Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÐºÑŠÐ¼ дървото на живота.