Passage results

Битие 22

 1 След Ñ‚Ð¸Ñ ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð‘Ð¾Ð³ изпита Ðвраама, като му рече: Ðврааме. Ртой рече: Ето ме.  2 И рече <Бог:> Вземи Ñега единÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи Ñин, когото любиш, Ñина Ñи ИÑаака, та иди в меÑтноÑтта ÐœÐ¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ принеÑи го там във вÑеизгарÑне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.  3 Ðа Ñутринта, прочее, Ðвраам подрани та оÑедла оÑела Ñи и взе ÑÑŠÑ Ñебе Ñи и двама от Ñлугите Ñи и Ñина Ñи ИÑаака; и, като нацепи дърва за вÑеизгарÑнето, Ñтана та отиде на мÑÑтото, за което Бог му беше казал.  4 Ðа Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ Ðвраам подигна очи и Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¼ÑÑтото надалеч.  5 Тогава рече Ðвраам на Ñлугите Ñи: Вие оÑтанете тук Ñ Ð¾Ñела; а аз и момчето ще отидем до там и, като Ñе поклоним, ще Ñе върнем при ваÑ.  6 И взе Ðвраам дървата за вÑеизгарÑнето и натовари ги на Ñина Ñи ИÑаака, а той взе в ръката Ñи огън и нож; и двамата отидоха заедно.  7 Тогава ИÑаак продума на баща Ñи Ðвраама, казвайки: Тате! Ртой рече: Ето ме, Ñинко. И рече <ИÑаак>: Ето Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¸ дървата, а где е агнето за вÑеизгарÑнето?  8 И Ðвраам каза: Синко, Бог ще Ñи промиÑли агнето за вÑеизгарÑне. И двамата вървÑха заедно.  9 Ркато Ñтигнаха на мÑÑтото, за което Бог му беше казал, Ðвраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза Ñина Ñи ИÑаака, тури го на жертвеника върху дървата.  10 И Ðвраам проÑÑ‚Ñ€Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°Ñ‚Ð° Ñи та взе ножа да заколи Ñина Ñи.  11 Тогава ангел ГоÑподен му викна от небето и рече: Ðврааме, Ðврааме! И той рече: Ето ме.  12 И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката Ñи върху момчето, нито да му Ñториш нещо; защото Ñега знаÑ, че ти Ñе боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и Ñина Ñи, единÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи Ñин.  13 Тогава Ðвраам, като подигна очи, видÑ, и ето зад него един овен вплетен Ñ Ñ€Ð¾Ð³Ð°Ñ‚Ð° Ñи в един храÑÑ‚; и Ðвраам отиде, взе овена и го принеÑе вÑеизгарÑне вмеÑто Ñина Ñи.  14 И Ðвраам наименува това мÑÑто Иеова-ире {Т.е., ГоÑпод ще промиÑли.}; и Ñпоред това Ñе казва и до днеÑ: Ðа хълма ГоÑпод ще промиÑли.  15 Тогава втори път ангел ГоÑподен викна на Ðвраама от небето и рече:  16 Ð’ Себе Си Ñе заклевам, казва ГоÑпод, че понеже Ñи Ñторил това нещо и не пожали Ñина Ñи, единÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи Ñин,  17 ще те благоÑÐ»Ð¾Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ и ще умножа и преумножа потомÑтвото ти като небеÑните звезди и като пÑÑъка на морÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ñг; и потомÑтвото ти ще завладее портата на неприÑтелите Ñи;  18 в твоето потомÑтво ще Ñе благоÑловÑÑ‚ вÑичките народи на земÑта, защото Ñи поÑлушал глаÑа Ми.  19 И тъй, Ðвраам Ñе върна при Ñлугите Ñи, и Ñтанаха та отидоха заедно във ВирÑавее; и Ðвраам Ñе наÑтани във ВирÑавее.  20 Ð Ñлед Ñ‚Ð¸Ñ ÑъбитиÑ, извеÑтиха на Ðвраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Ðахор:  21 Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ Уза, брата му Вуза, Камуила ÐÑ€Ð°Ð¼Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð°.  22 КеÑеда, Ðзава, ФалдеÑа, Едлафа и Ватуила.  23 РВатуил роди Ревека. Ð¢Ð¸Ñ Ð¾Ñем <Ñина> роди Мелха на Ðахора ÐÐ²Ñ€Ð°Ð°Ð¼Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚.  24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, ТахаÑа и Мааха.